Инна СТЕФАНОВА
Случаят
със смъртта на 35-годишната Валентина от Велико Търново се търкаля в
тамошната прокуратура в продължение на една година. По него работят три
комисии. Установени са седем нарушения на медицински процедури и членове
от лекарския кодекс. В крайна сметка заключението е - лошо стечение на
обстоятелствата, довели до летален край. Плевенчанката Марина Атанасова и
до сега не може да се отърси от преживения преди пет години и половина
кошмар. На 13 май 2006-а вместо радостната новина, че брат й ще има
дете, тя получава известието, че снаха й е мъртва. Потегля веднага за
старопрестолния град, където живее най-близкият й родственик, за да
попадне във водовъртежа на истински абсурди. Към лента на трагичните
събития тогава я връщат зачестилите напоследък случаи на починали
родилки.
Късно
вечерта, когато й съобщават страшната новина, нашенката тръгва за
Търново. На другата сутрин отива в болницата, за да вземе смъртния акт и
да уреди процедурите по погребението. "Още тогава разбрах, че нещата не
са чисти. Сестрата не ме пусна при главния лекар на
акушеро-гинекологичното отделение - излъга, че го няма. Слязох в
моргата, там видях как всички лекари се изнизват пред очите ми. Остана
само санитарят, който ми каза, че документите са в прокуратурата и
трябва да изчакам. Чаках 18 часа. Един от патолозите ми подаде
напечатана бланка (смъртния акт) с диагноза - починала следствие остра
кръвозагуба - без много обяснения. Потърсих дрехите и джиесема й.
Трябваше да се карам, за да ми ги върнат. В телефона беше ровено.
Обяснявам си го с факта, че снаха ми имаше приятелка в болницата. Някой
след инцидента се е страхувал, че работещ в здравното заведение може да
знае истината за смъртта й. Имали са време да я предупредят, дори да я
заплашат да мълчи", разказва сега Марина. Да
мълчат по думите й са заплашени и останалите жени, които са били в
стаята на снаха й Валентина по време на раждането - разбират го с брат й
по-късно, когато все още имат сили да търсят истината.
|
Жените са били
предупредени, че ще отидат пак да раждат, за това да му мислят какво
правят. Признали пред опечаления съпруг и сестра му истината, но
категорично отказали да я повторят в съда или пред прокурор. Според
версията на раждалите с Валентина жени по грешка й е била поставена
инжекция, която е спряла контракциите. Родилката спряла да говори, да
мърда, лежала безжизнена. Когато разбрали за гафа лекарите се втурнали
първо да я израждат с вакуум, после са я рязали.
В болницата Марина и
брат й чуват други обяснения. Едното е, че странна болест се е проявила
за секунди и кръвта е спряла да се съсирва. Другото - че получила
кръвоизлив, но в момента нямали кръв за преливане и за това "я
изпуснали". Според официалното мнение на прокуратурата смъртта е
настъпила вследствие на лошо стечение на обстоятелствата. В него са
констатирани 7 тежки нарушения в работата на екипа. Становището си обаче
прокуратурата не внася в съда. И нещата приключват до тук.
"Междувременно в
пощенската си кутия открихме плик без подател. В него бяха сложени
листове с преснимани извадки от учебници по акушерство и гинекология. Те
бяха подчертани с червен химикал там, където при снаха ми са направени
грешки. Някой с гузна съвест ги е пуснал в кутията, искал е нещо да ни
подскаже, но аз и брат ми с тези хартии без свидетелства на живи хора
бяхме с вързани ръце да направим каквото и да е", продължава разказа си
Марина.
След погребението тя
остава в Търново. Когато бебето е на пет дни го взимат и Марина започва
да се грижи за него. Няма кой друг да помогне на брат й. Остава при него
четири години. В Плевен зарязва работата и семейството си. "Когато няма
подобаващо наказание за лекари, отнели човешки живот, и някой ги
прикрива, те ще продължават да си играят със съдбите на хората и с
живота им", категорична е Марина. Споровете между лекари и пациенти или
техни близки според нашенката трябва да се решават извън съда. Иначе
реалността днес ще е такава като преди пет години и половина, когато се
случва нещастието със снаха й - подмяна на документи, лъжи и прикриване
на грешки. Ще има и други деца, останали сираци като малкия й племенник
Валентин, който казва "лельо", но никога няма да произнася думата
"мамо", макар че скоро ще стане шестгодишен.
Метериалът е от вестник BG Север
Метериалът е от вестник BG Север
Няма коментари:
Публикуване на коментар